Нос Калиакра е обявен за природен и археологически резерват. Тук гнезди аристотелевия корморан и могат да се наблюдават делфини. Брегът е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу, към морето. Нарича се клифов тип бряг. Скалите са изградени от варовик и конгломерати, споени с глина, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия. Знайно е, че през 1-ви век от новата ера римляните покоряват земите на траките и дават на Калиакра името Акрос Кастелум. Подстъпите откъм сушата били защитени с три реда крепостни стени. Създавайки своята държава славяните и прабългарите включили в нея и Калиакра. В края на 14-ти век, след жестоки битки, крепостта била превзета от турците. Тогава се ражда и легендата за 40-те български девойки, предпочели смъртта пред безчестието, и със сплетени коси скочили в бездната. Нос Калиакра се е врязал цели два километра навътре в морето и това е причината за съществуването на още една легенда. Свети Никола – покровителят на моряците и рибарите – бягал от турците. Опитала се и земята под краката му да помогне като се разтягала, но напразно – той бил заловен и убит. Затова сега, на самия край на носа има малък параклис, който носи името на светеца..... Според друго едно тълкуване на името пък, то идва от удобния залив и „Калиакра” всъщност означава „хубав и добър бряг”, какъвто той безспорно е.Затова е бил използван още от античността, когато бил известен с името Тиризис. Сякаш да смекчи суровата красота на Калиакра, малко по на север, морето, подпомогнато от ерозията и извори, които дават началото на къса река, е сътворило един друг природен шедьовър с донякъде странното име Болата. Казват ,че означавало на турски „серкме” или нещо такова, но не това е важното. Малката лагуна покорява със своята красота всеки, попаднал в нея, защото не я очаква. Обикновено тук гъмжи от птици и хора, въоръжени с далекогледи, които им се любуват. Защото Болата е точно на пътя на една от най-важните миграционни „магистрали” на прелетните птици „Виа Понтика”. Съществуват и останки от антично селище, а в пещерите са открити свидетеллства за живот 400 години преди Христа, както и безценен Малтийски кръст – доказателство за търговските връзки на Второто българско царство с Генуа и Венеция. А ето и още една запленяваща легенда, свързана с Калиакра. Във времената, когато боговете живеели заедно с хората, една древногръцка галера се отправила на изключително опасно пътуване. Неин капитан бил 20 годишният Язон. Пелий го изпратил с невъзможната за изпълнение поръка да се завърне със Златното руно, като тайно се надявал, че младият мъж ще намери в това плаване смъртта си. Но Язон събрал голяма група герои, между които Херкулес и Орфей, след безброй премеждия достигнал Колхида - днешна Грузия - и с помощта на Медея се сдобил със Златното руно. Останали в историята като „аргонавти”, по името на своя кораб. Но какво общо има нашият полуостров с това? През 1973 година инжинер Сергей Куприянов, тук във водите около нос Калиакра, намерил метален слитък във формата на разпъната волска кожа. За учените-археолози той е само домонетно средство за размяна, но за историците - убедително доказателство колко на север по Черноморското крайбрежие през Второто хилядолетие преди Христа са достигали егейските мореплаватели. А за мечтателите и любителите на приключения той е свидетелство за легендарното плаване на древния кораб. Брегът на Северното Черноморие, по-стар сякаш от самите богове, е добро място да се запитаме на какво се дължи жизнеността на преданията, която с лекота ги пренася през времето.Никой не може да твърди със сигурност колко истина има в една легенда или дали самата тя не е по-вярна от която и да било истина! Историята на археологията е пълна с подобни примери. Най-яркият? Ето го - младият Шлиман, повярвал на Омировата „Илиада”, откри руините на Троя. Която дотогава беше само легенда... Съветите на Bgizlet.com: До Калиакра се стига само с автомобил или с таксиметров превоз от Каварна , освен ако не сте част от специализирана екскурзия или носът не е включен в маршрут на някоя туристическа агенция. Знайте, че на носа има музей, ресторант, морски фар, радиолокационна и метеорологична станция, както и параклис. При повече посетители обаче обслужването се задъхва. Затова носете със себе си вода или други напитки, както и малко храна за всеки случай. И понеже така или иначе сте се запътили да гледате природни хубости, не пропускайте Яйлата. Яйлата е особено място. Не защото е обитавана още 5000 години пред Христа. Не и заради над стоте пещери, приютявали отначало номади-скити, а през Средновековието монаси – отшелници. Даже не и заради некрополите – вероятно семейни гробници на гетската аристокрация. Нито пък затова, че е едно от местата по днешните български земи, където е възникнало винарството, защото тук е естественото местообитание на дивата лоза. А заради неповторимата й красота, изваяна от вятър, изумителни скали и подводни пещери. Това е причината всяка година тук да се стичат нейните „поклонници” от ранна пролет до късна есен, а не само на „Джулай морнинг”. Трудно е да бъде измислена легенда, по-хубава от самата нея, но все пак има една, според която тук е прекарал последните дни от живота си римският поет Овидий, изпратен на заточение в Томи - днес румънският град Констанца.

Текст Стоян Радулов, снимки в основната статия А. Дичев, снимки в галериите - от Стоян Радулов, Сава Карадимитров и Димитър Атанасов