№ 24 от 100-те национални туристически обекта

Балчик е един от най-интересните градове по Северното българско Черноморие. Начира се на около 45 км северно от град Варна , но административно е в област Добрич . В близост до него е Кранево , курортите "Албена" , "Златни пясъци" и градовете Варна , Добрич и Каварна . Наречен е Балчик заради белия цвят на варовиковите скали, изграждащи тази част на Добруджанското плато, върху които е разположен.

Ботаническата градина на Софийски университет "Св. Климент Охридски" в Балчик е създадена през 1955 г. Тя се простира на площ от 65 дка. Тя се допълва с арихитектурно-парковия комплекс „Двореца“, който е бил резиденция на румънската кралица Мария в началото на 20 век. Нейните основи са поставени през 1926 г. от швейцарския ботаник Жан Жони. По времето на кралицата е наричана "Градината на Аллах".

И до днес в нея е запазена уникалната колекция от кактуси - втора по големина в Европа след тази в Монако, както и други уникални растения. В ботаническата градина растат екзотични и рядко срещани дървета като: каучуково, бонбонено, книжно дърво, древно гинко, метасеквоя, едроцветна магнолия и др. В тази неповторима градина се отглеждат около 2 000 растителни вида.

На 27 юли 2010 г. градината ще отбелбежи  55-годишнина от своето създаване. През 2006 г. университетската ботаническа градина отвори своята новоизградена част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита на 50-годишния юбилей. В парниците на градината зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др.

Университетската Ботаническа градина в Балчик е определена и за спасителен център за конфискувани на границата растителни видове по Вашингтонската конвенция (CITES). Тя е редовен член на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI) и носител на орден “Св. Св. Кирил и Методий” ІІ степен за принос в науката и образованието.

Често заради този забележителен ботаническо-архитектурен комплекс в Балчик болшинството туристи пренебрегват останалите забележителности и възможности на града, както и неговата история.

Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). През 2007 година бяха разкрити основите на храм на Кибела от елинистическата епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.

По времето на античната колонизация на Черноморието градът се е наричал Дионисополис (градът на бог Дионис), а прабългарското му название (вкл. по време на управлението на Балик , на чиято държава градът е столица) е Карвуна.

В Средните векове там се е издигала крепостта Круни (Kрunoi), която е бранила брега от нашествия по море. Една от хипотезите за името на града е куманската дума баликчик - „градче“ (проф. Ив. Добрев). Съществуват още две предположения за названието - от Балик, феодален български владетел на Добруджа, както и „балчук“ (турска дума, означаваща „калищата“, предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд).

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Балчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В началото на 20 век градът няколко десетилетия е под румънска окупация.

Входната врата за запознанство на посетителите - българи и гости от цял свят - с града е неговият Исторически музей, разположен на централния градски площад в сграда, проектирана и градена в началото на нашия век, но преустройвана през периода на румънската окупация. Непосредствено пред основната музейна постройка е сградата на Етнографския музей - дело на обществеността през 1982-83 г., който с експозицията си отразява бита на града от дълбока древност почти до наши дни. Музеят на съвременното изкуство - градската художествена галерия, също се намира непосредствено до центъра на града, а една от експозициите на Историческия музей - възрожденският комплекс - църквата „Св. Никола” от 1866 г. и възстановеното Взаимно българско училище, градени от балчишкия патриот дядо Кою Райчев още през тежките за българите времена, са разположени във „въздушната" българска махала, днес квартал „Хоризонт”, в подножието на разрушения ранносредновековен град Карвуна.

Текст Стоян Иванов, избрани снимки от Стоян Радулов, Сава Карадимитров и Димитър Атанасов